Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Детски пубертет
11 ноември 2015. Ходещи и бърборещи

Когато мисля за децата си, винаги си казвам, че искам да са здрави и да ги науча да различават доброто от лошото. Засега втората част на това пожелание остава някак на заден план, а възпитанието се изразява в това 3-годишният ми син да не крещи за всяка негова прищявка и да не удря, когато нещо не става по неговия начин. 

Мислех си, че след втората година ще настане мир и любов у дома и след „детския пубертет“ нещата ще се нормализират. За съжаление, не се оказах права. Раздразнението и честото викане от негова страна продължават с пълна сила. В момента, в който кажа, че приключихме с телевизията за деня, например, или че не може повече да яде бонбони, следва силен рев, говорене на ужасно проглушаващ фалцет и тръшкане по пода. 

Опитвам да съм последователна и да го оставя да изживее емоцията си. Говоря спокойно на детето и повишаването на тон е сведено до минимум. Прекаленото спокойствие обаче също не е много продуктивно, затова тонът ми е строг, но без викове. Забелязала съм, че когато се опитам да се наложа това е контрапродуктивно. Тогава Иван става още по-невъзможен и започва да прави всичко на инат. Решението, което работи почти безотказно е да обърна кавгата на игра. Не искаш да облечеш пижамата си? Добре, тогава давам старт на състезание по бързо обличане на пижами. Супата не ти е по вкуса? Вярвам, че на мечо и на зайо ще им хареса – хайде да нахраним тях (и между тях и теб).

И така в шеги и закачки чакам да отмине детският пубертет. 

0 коментара 53 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари