Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Диетите и дъщерите вкъщи
С повишено внимание с диетите и дъщерите вкъщи

Лично аз не познавам жена, която не иска да изглежда добре. Това се отнася с особено голяма сила за току-що родилата жена. При мен нещата стоят така – забременявам, пазя се какво ям, движа се (докато лекарите разрешават) и качвам сравнително нормални килограми. Но роди ли се детето, картинката изглежда по съвсем различен начин. Притеснения, недоспиване, кърмене, ядене когато и каквото мога, временна амнезия, че скоро съм яла и пак ям, защото се страхувам да не ми спре кърмата и т.н., и т.н. Резултатът – за 4 месеца съм способна да кача повече отколкото за цяла една бременност. И тогава започва кошмарът – диети, вечно съм гладна и изнервена, където и да отидем обяснявам, че не ям, защото съм на диета. А на всичко това основен свидетел е голямата ми дъщеря. Лека-полека тя започна да говори за това, че ако изядеш две парчета чийзкейк коремчето ти ще стане голямо като на Дядо Коледа. Ако пък ядеш супа с хляб след това няма да можеш да си обуеш дънките. А най-страшно е, ако си изядеш цялото парче пица. Тогава ще заприличаш на балон и просто ще се пръснеш. Първоначално не обръщах внимание на тези нейни констатации, но една вечер доста се притесних. Прибрах я от детската градина и тя ми заяви, че еди кое си момиченце от нейната група днес не е яла от лещата за обяд, тъй като е на диета. Побързах да я успокоя, че най-вероятно това дете го боли коремчето, ако яде леща и затова не е яло, но тя настоя, че това не е вярно. Момичето било на диета без бобови и картофи, защото трябвало да стане приказна балерина. В този момент щях да се гръмна. Дъщеря ми, която още няма 5 години, стои срещу мен и ми обяснява за диета без въглехидрати. Значи освен мен, дъщеря ми имаше и приятелка на диета. Доста притеснително, нали? На тази възраст аз лично се чудех как да излъжа, за да ми сложат повече пудра захар върху пържената филийка, или просто се стараех да съм послушна, за да ми направят пържени картофи със сирене. Представих си картинката след 10 години – аз дебела и депресирана или слаба и депресирана, голямата ми дъщеря невротична и анорексична, двете си разделяме половин морков и се поздравяваме за това, че и двете сме на диета! Ужас! Кошмар! Абсурд! Отидохме до магазина, избрахме си шоколад и двете си го разделихме, нищо, че беше сряда (само в неделя ядем джънк). В момента работим върху това да се храним редовно и здравословно, но думата „диета“ вкъщи е забранена. Неделя е нашият ден за пица, домашна торта или сладкиш, и онези мазни и вкусни гозби. През останалото време се храним редовно, здравословно и с нормални порции. Може би отслабването ми ще се забави с 6-7 месеца, а може би дори и с година, но това няма значение. Важното е, дъщерите ми да растат с щастлива майка, която не гладува. Защото личният пример е най-важен.

Това е моето виждане по въпроса. А вие какво мислите? Как се справяте с отслабването и семейната трапеза?

0 коментара 44 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари