Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Семейните приятели
Семейните приятели и децата

Човекът е социално животно. И ако преди да се родят децата не се спирахме да излизаме и да пътуваме, то с появата на малките нещата се промениха. Вече не можехме да излизаме всяка вечер след работа, за да пием по бира, не успявахме да пътуваме всеки уикенд с приятели, а за да отидем някъде само двамата с мъжа ми, отново трябваше да попитам родителите ми дали тази вечер мога да изляза и се налагаше да обещая, че ще се прибера до еди колко си часа. Познато ли ви е? В един момент осъзнахме, че трябва да пригодим социалния ни живот към семейния. Това изключваше пиене на вино с колеги след работа, спонтанни срещи за бири с приятели или тръгване за морето в последния момент. Някак естествено разредихме срещите с приятелите, които нямат деца, просто не бяхме на едни и същи вълни. Но пък преоткрихме двойките с деца. Плавно, но много хубаво се получи това, че децата ни стават приятели с децата на нашите приятели. Така спокойно се организираме за разходка в парка, неделно барбекю или посещение на събитие на открито. Децата ни играят заедно, а ние се забавляваме с родителите. Според приятелите ни без деца ние сме станали скучни и „сдухани“, защото имаме различни проблеми от тези в работата и любовните им драми. Не че при нас отсъстват, но не се задълбочаваме. Децата ни растат, но и ние се променяме с тях. Някои родители смятат, че най-добрата стратегия е да са приятели с децата си, но нашата е различна. Ние сме на първо място родители, а на второ място приятели. Искам дъщерите ни да ме виждат като стабилен родител, а не като парти фурия. Затова и предпочитам да се виждам със себеподобни. :) Рано или късно всички ставаме родители и тогава осъзнаваме, че първите няколко години от живота на нашето дете са изключително важни за неговото развитие и възприемане на света. Личният пример е ужасно важен. Играем, забавляваме се, пътуваме заедно с децата, а ако искаме да танцуваме боси или да скачаме и крещим на някой концерт, просто оставяме момичетата вкъщи. :)

Това е нашият начин. А какъв е вашият?

0 коментара 47 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари