Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Моите родителски грешки
Моите родителски грешки срещу тези на свекърва ми
14 април 2016. Без категория

Съпругът ми смята, че войната ми с майка му я има само, за да поддържам жив мита за враждата между снаха и свекърва. Моята теория е друга. Думата за свекърва на италиански е много грозна – суочера. Звучи като вещица, нали? Според мен не е случайна, просто свекървите са ужасни, а италианските свекърви са на челно място в класацията по лошотия.
Историята е дълга, но накратко – преди да се родят децата, тя ми подаряваше детски книжки и само чакаше удобен случай, за да обясни на познати и непознати, че аз не искам деца. Как го беше решила ли? Просто свекървите правят от мухата слон. Ако си бременна на сватбата значи, че нейното чедо се жени за теб по милост, защото си имала нахалството да забременееш. Ако ли пък не си бременна на сватбата значи не искаш деца и ти си една егоистка, която иска да затрие фамилията. Толкова е просто!
Аз търпях, търпях, като истинска жена от Източна Европа. Роди се първата ни дъщеря. Започнаха се инструкциите за отглеждане, възпитание, критиките към мен, опитите за обиди, пазаруването на всякакви неща до влизането й в тийн годините и т.н. Аз продължавах да си мълча, но до един момент. Отидохме им на гости. Дъщеря ни беше на 1г 10 месеца и все още ползваше еднократни пелени. Тя беше шокирана. Как не съм научила детето да ходи на гърне?! Обезумях! Казах й: „Ето го детето, ето го гърнето! Тук сме 2 седмици, можеш да ми покажеш как да я науча да ходи на гърне. Аз за нищо не ставам, нали?“. Тя с цялата си наглост ми каза, че съм много забавна, усмихна се и се врътна. Повече не отвори дума за гърнето. Следващите месеци тя продължи с критиките, но без да дава решения, все пак аз трябвало да се сещам какво да правя, нали? Роди се втората ми дъщеря. Тя дойде да я види. Отново заредена с камион критики и непоискани съвети. Аз обаче вече не си мълчах. Любезно я помолих да не ми се бърка. Казах й, че имам нужда да правя моите родителски грешки, а не да повтарям нейните родителски грешки! Също така, че нейните родителски грешки в момента аз трябва да ги коригирам (визирайки мъжа ми). Тя побесня, започна да ме обижда, но тогава дойде голямата ми дъщеря, която каза, че не иска повече да я вижда, защото говори лоши работи на мама. Тя се оплака на сина си, а аз се оплаках от нея. Явно по-емоционално съм подходила и голямата ни дъщеря ни е чула, защото след седмица тя каза на свекърва ми, че съм я нарекла вещица. Изтръпнах! Тя си замина след няколко дни, от тогава не е идвала, а аз избягвам да говоря с нея. Очакваме я следващия месец, да видим с какво и как ще ме изненада. :)


0 коментара 46 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари