Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Сигурното си е сигурно
07 декември 2015. Ходещи и бърборещи

Когато ремонтирах иобзавеждах апартамента си, не мислех за това, че един ден в него ще вилнеят идецата ми. Ако бях по-съобразителна щях да поставя контактите на високо, щяхда махна две-три стени, за да избегна острите ръбове и подът нямаше да има единбордюр, който тогава ми се виждаше много удачен, но за децата (а и за някоивъзрастни) е перфектното място за спъване. 

 В момента, в койтобебето започна да лази, спокойствието от мисълта „ще го намеря там, където гооставих“ се изпари. Естествено електрическите контакти, ровенето по шкафове ичекмеджета и играенето около остри ъгли му бяха любимите места. Извънреднатаситуация изискваше извънредни мерки. 

 Най-лесното решениебе да обезопасим апартамента със специалните за целта приспособления, които сепродават в най-различни разновидности. Да, обаче малките палавници са адскиизобретателни и когато малко порасна синът ми се научи да вади обезопасителитеот контактите, а някои от закопчалките за чекмеджета и шкафове бяха трудни заотваряне дори и от възрастен. С малко фантазия и разместване всичко си дойде намястото. 

Факт е, че и доднес имам контакти, които са омотани с тиксо върху предпазителя, а битоватахимия и лекарствата са вдигнати толкова високо, че понякога и на мен ми трябвастол. Но, сигурното си е сигурно. Успоредно с това махнахме всички ключове навратите в жилището, а за да държим бебето далеч от кухненския бокс и най-вече печкатаинсталирахме дървена решетка на входа му (вратата се превръща в чудесна люлка,когато малко порастнат). А да и едно последно важно нещо, дамската чанта епълна с хиляди привлекателни неща за децата – от червило до таблетки за глава(поне в моята е така). Научих се да я поставям високо на окачалката, а не нанисък рафт в коридора, който бяхме направили специало за целта. Това го научихслед като синът ми се бе изрисувал целия с червило. Е, някои неща се научаватпо трудния начин.

0 коментара 49 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари