Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Неразделните другари

Как съжителстват бебе и куче? Tова пита всеки, когато разбере за двете сладки създания в нашето семейство.

Краткият отговор е: Безпроблемно! А истината е, че двете са в пълна хармония и са буквално неразделни. Детето търси компанията на животинчето и винаги си намира другар за игрите. Ако ви е любопитно как точно си прекарват времето двата животински вида – необуздани, любопитни, нецивилизовани, в апартамент от 80кв. м., продължете да четете по-надолу.

Вече съм разказвала какви са предизвикателствата при съжителстване на малко човече и голямо куче, но ми се иска да вдигна завесата и да разкрия колко са привързани детето и кучето едно към друго.

Бела е нашето „първородно“. Отделихме много внимание и грижи докато растеше и се стараем да я възпитаваме правилно и без насилие, за да имаме другар във всички семейни активности. При появата на новия член се постарахме да включим и кучето в дейностите по отглеждането – правехме разходките заедно, пътувахме често, забавлявахме се у дома. Никога не сме ги делили, дори когато дъщеря ни беше съвсем малка. Така порасналото вече дете започна да вижда в кучето верен приятел, най-вече в игрите. Дори бих казала, че за нея Бела е като сестра.

„Беа“ беше първата дума на детето ни!

От ставането до лягането вечер, Р. търси компанията на Бела. С отварянето на очите сутрин първият възглас е „Беееааа!“, последван от радостни подскоци и припкане, докато стигне леглото на кучето. Сцената се повтаря и след обедния сън и при всяко влизане през входната врата. Дори когато са разделени, детето непрекъснато пита за „Беа“.

Кучето понася стоически дърпането на опашка и уши, отварянето на устата, за да ни бъдат показани зъбите ѝ, опитите да ѝ се обуят обувки, чорапи и т.н. и това само за първите 18 месеца съжителство. След тези любими на малката „игри“, следва и голямото миене, като двете отново са заедно.

Бела знае, че това е начинът, по който малката обича и все пак животното предпочита да обитава помещение, до което детето има контролиран достъп. 

Става въпрос за спалнята, където си дремва, докато не разбере, че е време за хранене. Тогава ролите се сменят и „гладното“ животно започва да преследва детето в опит да си изпроси някоя вкусотийка. Бела се научи да похапва дори плодове и зеленчуци. Детето не оставя косматия си другар да се чувства самотен и винаги ѝ прави компания за обяд. Сяда до купичката и не ѝ пречи, не я закача – гледа, кротува и чака търпеливо кучето да се нахрани.

Бела от своя страна, също се грижи за цялостната кондиция на детето. Тя внимава подрастващото човече да приема необходимата дневна доза полезни ненаситени мазнини. Най-вероятно осъзнава, че в момента, когато се формират мозъчните клетки, е необходимо да се консумират орехи, затова усърдно чупи черупки им.

Освен закуските, двете си делят и играчките. Или по-точно - кучето беше принудено да се откаже от нещата си в полза на по-малката си „сестра“. Тя все още тайничко страда по една писклива топка и гледа с възможно най-влажния и молещ поглед, докато Р. я стиска и се радва на звуците. Отношението на Бела към въпросната играчка е сякаш към живо същество - обгрижва я, пази я и ѝ „отстъпва“ леглото си. Досега плахите ѝ опити да я „спаси“ от лапите на детето остават безуспешни. За тях е играта, а за мен остава пране и миене и след двете. :)

Кучето сякаш усеща уязвимостта на детето и играе много внимателно – без зъби и без нокти. Единственият знак, който ѝ дава, когато не е в настроение за детските игри, е звуков. След него последва оттегляне… но за кратко, защото двете не могат да прекарват времето си разделени. Забавляват се, играят и си обръщат гръб сърдити, когато не могат да си разделят играчките… досущ като две сестрички. :)

Така че, ако се колебаете дали да имате животно вкъщи, предполагам, че вече съм ви дала отговора.

0 коментара 35 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари