Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Многодетно семейство
Как станахме многодетно семейство

Аз съм майка на три деца – момче – на 9, момиче - на 4 и половина и момченце - почти на 3. От пет години бременея, раждам, стоя си вкъщи и ги гледам. Преди това бях професионалист с образование и десет годишен опит. Имах престижна работа, висока позиция и много добра заплата. Но май трябваше да започна с фразата: „Аз съм българка и децата ми са от един баща – моят съпруг“. Това го "откраднах" от друго семейство с три деца, което е с по-дълъг опит в многодетството, и е установило, че дори да не им зададат направо въпроса, хората си мислят - „тези дали не са роми“ или пък „сигурно едното дете е от друг брак“. Защото, меко казано, е странно едно нормално семейство от български произход в България да има три деца - заради клишето, тежко финансово положение“, заради традицията през ерата на социализма всички да имат по точно две деца, и по още безброй причини... 

 При нас колко деца да имаме не беше планирано от самото начало. Първо бяхме семейство с едно дете и аз се върнах на работа след майчинството, оставих детето на родителите ми, в друг град, после си го взехме и го пратихме на детска градина. През това време не спирахме да мислим за второ дете. Когато мина достатъчно време и се роди толкова желаното ни момиченце, бяхме страшно щастливи. То беше изключително добро и непретенциозно бебе. На фона на по-непослушния си и труден батко, малката беше прекрасна. Тогава си казахме – ами защо да не си родим още едно толкова добро бебче. Ще си ги отгледаме заедно, да са си другарчета. Аз самата нямам брат и сестра и винаги ми се е струвало, че малката разлика между децата в семейството е голямо благо. И без много да му мислим, още преди момиченцето ни да има годинка, си създадохме едно, също много желано, но недълго, а спонтанно, планирано бебе. Искахме да е също момиче или „едно добро момченце“ - добрият син, в контраст с неуправляемия тогава 5-годишен палавник – биг брадър. Получи се вторият вариант. И така, на бърза ръка, се оказахме с три деца, а аз се потопих много надълбоко /yellow submarine/ в кошмарите на гледането на момче-инатче и породени бебета без помощта на друга жена у дома. Майка ми е далече, свекърва – нямам. Животът с едно бебе ми изглеждаше песен в сравнение с две. Минах през море от сълзи, депресия, физически болести „от нерви“, хаос вкъщи. Но се справих. Справихме се с мъжа ми, който много искаше да имаме тези деца и дава всичко от себе си за тях. 

Макар последните три години да бяха много тежки, сега, когато децата са вече по-големи, съм щастлива, че ги имам. Три съкровища, са си ТРИ съкровища! Не се страхувайте да раждате повече деца. Щастието се умножава по три!

0 коментара 95 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари