Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
По пътя на „зомбито

Вече стана въпрос за зависимостта на двегодишния ми племенник към екраните. Ще ви припомня в едно изречение, че забавленията му с телевизора и смартфона не доведоха до нищо добро. Великодушието на родителите му, които оставиха интереса му да определя времето, прекарано пред таблета, се оказа грешка. В замяна те получиха раздразнително и неконтролируемо дете.
Дъщеря ми нямаше „късмета“ да се роди в толкова либерално семейство. След като станахме свидетели на това колко лесно е да се пристрастиш към анимираните клипчета и колко трудности коства връщането към нормалността, имахме едно на ум. Вече бях подготвена и решена да предпазя детето си от подобна зависимост.
Още с прибирането от родилния дом вкъщи се взе решение: „Гледането на телевизия се свежда до минимум!“, както и: „Никога няма да забавляваме детето с анимации, телевизори и дисплеи!“. Принципи, които спазвахме стриктно. През деня се информирах от радиото, което впрочем е много приятна компания на майка с детенце; слушахме музика, танцувахме и пеехме… така до към третия й месец.
Постепенно започнах да се връщам към работните задачи. Помислих, че няма нищо лошо в това да прегледам някоя оферта, да отговоря на някое запитване, да драсна кратък мейл и т.н. Оказа се обаче, че компютъра все по-често беше включен, телефона все по-често в ръката ми. За моя изненада четиримесечното ми дете много добре се ориентираше спрямо светлините на екрана и неизменно извърташе главата си натам. Дори и да бях подготвена и да смятам, че знам как да предпазя отрочето си от тази мания, аз несъзнателно го срещнах лице в лице с изкушението.
Шокът за мен дойде първия път, когато неосъзнатото ми дете се отказа от храната си, за да обърне глава към работещия в този момент телевизор. Това се повтори и потрети. Лакомото ми момиче, което на четири месеца все още си похапва на два часа, най-редовно загърбваше майчината гръд когато започнеха рекламите… Що за чудо беше това! Въпреки усилията, дъщеря ми също беше на път да се превърне в зомби. Нима едното камъче наистина ще преобърне колата!?
Разказвам всичко това, разколебана в представите си кой е правилният подход в случая. Сега си давам сметка, че забраните не са решение. Вече знам, че не мога да опазя детето си от развлекателната страна на мултимедията, но къде е правилният баланс? Това вече не знам!
Вие как се отнасяте към екранните мании на децата си и кой е вашият подход?

0 коментара 49 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари