Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Детската ясла
– защо вярвам в избора си

Ето че наближи моментът да се върна на работа. Онзи страшен момент. Миа е вече голяма и това ще е първото й откъсване от мама. Започвам да премислям вариантите. Ако я гледат майка ми и детегледачка: ще се занимават ли достатъчно с нея – игри, внимание, научаване на нови неща; ще я разхождат ли на чист въздух, както сме свикнали; захарни бонбони и детски безкрай?!?

Решението е другаде. Вместо да си задавам подобни въпроси и никога да не се уверя в отговорите им, започнах да наблюдавам детето си и да се опитвам да разбера какво то иска, от какво има нужда в този период. Миа бързо се отегчава да си седи вкъщи и да общува само с възрастни, търси контакти игри с други деца, обожава да я водя в детските кътове или на площадката, да открива нови места и дейности. Изборът е ясен. Тя е готова да се потопи в истинския живот. Готова е за детска ясла.

Какви очаквания имам? Няма да скрия, че имам такива. Представям си моето малко момиченце след три години. Щастливо. Може да се облича, да се мие само. Яде и ходи до тоалетна самостоятелно от сума ти време. Говори перфектно два езика (защо не?). Разказва ми за своите приятелчета в яслата –кой къде ще почива през лятото, кой какви плитчици или нова книжка има, как днес е яла хляб, кашкавал или друго...

Мило мъниче, не знам дали ако останеш вкъщи с мен, с баба или с леля Ели, ще станеш онова невероятно и прекрасно същество, което си представям, че ще бъдеш! Обещавам, че когато някой ден говориш с любов за кака Лили от детската, ще се гордея с теб, защото това ще означава, че си едно искрено и щастливо дете, способно да обича истински!

Мили мами, сега се обръщам към вас. В този момент изпитвам страх и чувство за вина. А вие? Но не мислите ли, че ако оставим децата ни да се потопят в социума, да свикнат с рутината без мама, да се справят сами по-отрано, им осигуряваме повече самостоятелност, индивидуалност и им вдъхваме смелост за всичко, което предстои? Ние си оставаме техните мами и никой не може да ни замени, дори и най-фантастичните каки, на които ще поверим малките ни съкровища.

Да се разделим, за да имаме своите лични преживявания, и после пак да се намерим. А когато се намерим, е достатъчна само една прегръдка, за да се осмисли целият ден. След мрачен и студен ден като днешния, това е моята светлинка и топлина.

Казва се Миа, на година, пет месеца и 25 дни, и утре е нейният първи ден на ясла.

0 коментара 43 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари
Последно в блога
Архив
Категории
Автори