Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Ново братче
09 септември 2015. Голямото очакване

Почти три години ще бъде разликата между двете ми момчета, когато се роди и вторият ми син. Най-много се притеснявам от това как по-големият брат ще приеме бебето. Ще има ли ревност? Може ли големият да го нарани? Какво точно трябва да направя, за да предотвратя подобни проблеми? Реших, че е най-добре да говоря за бебето още от сега. Някъде четох, че тези разговори трябвало да започнат 3-4 месеца преди раждането на бебето, за да може баткото да свиква, че в семейството ни ще има още едно дете, но това няма да промени любовта и грижите ни към него. Първо леко се шашнах, защото се оказа, че от всичките ми приказки две годишният ми син е разбрал, че той ще има бебе. В продължение на няколко месеца разправяше напред-назад как има бебе в корема. Малките са страхотни с измишльотините си! Но тъй като това е сериозен въпрос, започнах да обяснявам, че бебето е в моя корем и че ще има брат, който трябва да пази. Не съм му казвала, че ще си играят заедно, защото той играе с негови връстници и по-големи деца и ще бъде разочарован, когато се прибера с бебчо вкъщи и разбере, че новороденото бебе предимно спи и не могат да си играят. Научих, че няма нищо страшно, ако по-големият ми син ревнува. Това е напълно нормално. Наша грижа, моя и на съпруга ми е, да внимаваме колко внимание отделяме на голямото си дете. Очаквам то да бъде нетърпеливо, недоволно и може би дори да постъпва агресивно. Консултарихме се по това и с една-две близки приятелки, които вече са минали по моя път и заедно със съпруга ми стигнахме до няколко основни неща, които ще се стремим да не забравяме при появата на новия член на семейството ни: 

1) Ще включваме първото си дете в различни занимания заедно с бебето. Например: по време на къпането, смяната на пелените, обличането и ще му разказваме какво правим в момента. 

2) Аз и баща му ще се редуваме да прекарваме самостоятелно време с него, за да не остава с впечатление, че е пренебрегнат.

3) Ще му оставяме малки задачки, за да чувства и той, че участва в грижите за бебето, като например да ни каже, ако чуе то да плаче, да му изпеем заедно песничка или да четем тримата книжка. Много искам голямото ми момче да знае, че го обичаме, разбираме и подкрепяме, и че е също толкова важен за нас, както преди. Защото голямото ми момче всъщност не е толкова голямо, то е само на три. Вече нямам търпение да ги гушна и двамата, готова съм. 

0 коментара 64 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари