Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Има ли лошо време?
05 януари 2017. Добре дошъл, бебчо

Защо ми се струва, че малко бебе навън през декември провокира същото недоумение у хората, каквото би предизвикал елена Рудолф в градската баня!? Може и да съм в грешка, но откакто температурите наближиха нулата и заваля сняг, майките с колички изчезнаха вдън земя.

Тук-таме се срещат някакви странни екземпляри: подвижни парници (разбирай бебешка количка плътно завита с дъждобран), майки, пренасящи с бърза крачка навлечени в космонавти и увити в 2-3 одеяла бебета, току-що проходили деца (от тези трудно задържащите се на краката си), прилежно облечени в най-обемната възможна грейка и овързани с шал през качулката, така че да не може да се извърне настрани, дори и да иска… Повечето деца разбира се гледат снежинките през прозореца.

На фона на целия този панически ужас от студеното време, аз упорито отказвам да затворя дъщеря си вкъщи. Всеки ден сме навън, поне за час. И всеки ден ме питат: „На колко сте?“, „На четири месеца,“ отговарям. „Не ви ли е страх от студа?“, поставя направо въпроса непознатият. Не знам какво се очаква да отговоря? Може би, че отскачаме до магазина само за хляб и мляко, колкото да не умра от глад докато навън бушуват зимни бедствия. С риск да разочаровам събеседника си, аз чинно обяснявам как бебето всеки ден е навън, на въздух, как е свикнала с това и как чака момента, в който ще я сложа в раничката и ще се освежим с разходка.

Разбиране, и то от непознат получих едва наскоро. Без да задава въпрос и без да се налага да обяснявам, един дядо, който едва се крепеше на бастуна си, каза единствено: „Браво! Така се расте!“, когато се разминахме на улицата в ден, в който термометъра показваше под нулата.

Докато бебето блажено спеше на минус 2 градуса, аз имах време да се замисля над думите му. Не разбирам страха, който изпитват повечето мами и най-вече баби от зимата. Уж всички знаят за ползите от каляването, както и, че вирусите не се разпространяват на студа, но когато падне снега се започва с познатите доводи: „Внимавай да не изстинеш“.

Няма да настина! Един здрав човек не може да бъде повален от единия студ, особено ако има глава на раменете си! Не ме е страх и че бебето ще „изстине“! Решаващо за това е как се обличаме. Правилният подход за мен е да наслагвам дрехите на пластове. Подбирам облеклото много внимателно така че да не му е нито студено, нито топло.

Оттук нататък не виждам причина, която да ни задържи вкъщи. В разходките през декември виждам само ползи. Дъщеря ми расте и се развива в реална среда. Вместо да я държа изолирана от всички опасности, тя от малка се сблъсква с бактерии, вируси и други микроорганизми, които ще среща през целия си живот. Така организма й се приучава да ги разпознава и дори да преодолява последиците от тях. Все пак нашите предци не са се криели между четири стени цяла зима. А дори не са разчитали на развитата медицина, на която можем да се доверим днес.

А вие продължавате ли с ежедневните разходки, въпреки мразовитото време?

1 коментара 41 харесвания
Коментирай
Коментари ( 1 )
Нина Станчева преди 7 месеца и 18 дни
Аз също не се давам на студа и виелиците, а във Варна и вятъра си го бива :) Почти не срещаме други малки приятелчета навън.Честно казано дори и през прозореца не се виждат. Според мен до голяма степен притеснението е от поледиците.Защото да паднеш с малко дете особено ако го носиш, не е най-приятното изживяване, предполагам.Пък и да не забравяме, че и майката трябва да е здрава и в страхотна физическа и психическа форма.