Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Прощъпулник
13 декември 2016. Добре дошъл, бебчо

Прощъпулникът е онзи ритуал, който правим, когато децата ни започнат да ходят самостоятелно. Вярва се, че той помага на малкото човече да придобие увереност в крачките в живота, затова се прави и маса с предмети, които наричаме за различни професии. Прощъпулникът на голямата ми дъщеря беше пълен провал – тя тръгна след питката, хвана я и започна да я ръфа. :) Изправих я до масата, тя хвана четка за зъби, която бях нарекла за зъболекар, а с другата ръка взе цветните моливи, които бях поставила за художник. Тя вече е на пет и вече мечтае да стане фотографка, а в свободното си време да прави и продава лимонада с мента. :)

Малката ми дъщеря проходи чак на година и четири месеца, така че имах доста време да се подготвя както трябва. Първо повечето ми познати с деца на тази възраст вече бяха на вълна махане на пелената, прощъпулникът беше оставен в миналото. Затова пък успях да взема хубава и изпитана рецепта за питка, дори направих отпечатъци от крачетата на бамболина, а с каката направихме буквичките от името й от солено тесто, ехаа! Бях си направила списък с предметите и професиите, имах уникален тоалет за нея, подарък от приятелка. На пръв поглед всичко изглеждаше чудесно. Търкулнахме питката по белия чаршаф към масичката с предметите, тя тръгна след нея, наведе се и взе питката и директно я захапа, точно като сестра й. Идваше ми да ревна. Дръпнах питката, тя се разрева, започна да пищи „ам-ам-ам-ам“ и аз й върнах питката. Тогава вече по-спокойна тя отиде до масичката и хвана в ръчичка единственият предмет, който не беше виждала до този момент – пясъчен часовник, който отчита времето за миенето на зъбите (бях го нарекла за зъболекар). И така, втората „зъболекарка“ в нашето семейство спокойно си седна на земята здраво стискайки часовника и умело отхапвайки си от питката. Ще видим след няколко години каква ще иска да стане, когато порасне.

А вие правихте ли прощъпулник?

1 коментара 43 харесвания
Коментирай
Коментари ( 1 )
Теодора Бъчварова преди 7 месеца и 15 дни
Дъщеря ми от 8- месец се изправя и върви държейки се за мебелите и със свекърва ми сметнахме, че ще тръгне около Коледа. Затова края на 10-я месец рекохме да направим питка уж да тръгне... Да, ама не! Щерката върви на колене и на една страна като рак. И за наша изненада на Васильов ден, както я пуснах права на земята да играе, тя направи две патшки крачки, за да си стигне играчката. И така, нашия рак тръгна :D