Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Следродилна депресия
Следродилна депресия - ДА, ИМА Я!

“Най-страшното мина!” - това слушах в продължение на дни след като родих. Изписаха ме седмица след секциото и се чувствах страхотно с моите две здрави и невероятно сладки момчета. Само дето не подозирах, че в сравнение с това, което ме очакваше, секциото щеше да ми се стори като биричка на плажа.

От самото ми прибиране започнах да чувствам безпокойство и неудовлетворение. Всичко ме дразнеше и нищо не можеше да ме зарадва, с изключение на бебетата, които обаче (и за щастие) спяха 20 часа на ден. Таткото си взе дълъг отпуск и беше до мен във всичко наравно. Въпреки това, постоянно бях или тъжна, или раздразнена, или на моменти даже агресивна с най-близките си. Разстройвах се буквално от всичко и изгледа нещата да се оправят ми се струваше нулев. Не знаех какво става с мен и категорично отказвах да повярвам, че ме е “хванала” следродилната депресия. В този момент всички ми бяха виновни, а аз бях жертва. Никой не ме разбираше…, мислех си аз. Еми, не беше точно така. След две седмици в ада на собствените ми емоции и нестабилно настроение, реших да попрочета това-онова и оказа се имало и други такива като мен. За мой късмет нещата се оправиха от само себе си, но не без няколко сериозни скандала. Сега вече мога да погледна назад и да се посмея на това, което наговорих и натворих за доста кратък период от време. И да си кажа, че най-страшното вече наистина мина… НЕ!

0 коментара 48 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари