Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Пролазване и прохождане
11 април 2016. Без категория

Вече съм ви споделяла, че в много отношения двете ми деца сакоренно различни.Едно от нещата, в които се различават, е тяхната „физическа активност“. 

 Когато бях бременна за първи път, наред с всичко, коетоизчетох, попаднах и на един материал за това колко е хубаво децата да се научатда лазят преди да проходят. Вече не си спомням детайлите, но мисля, че товабеше важно за тяхната ориентация и за цялостното им укрепване и контрол надтялото за вбъдеще. Затова бях много щастлива, че макар и късно, големият ми синвсе пак се научи да лази. Той не обичаше изобщо да лежи по корем и всъщност сенаучи да лази едва след като седеше напълно стабилно и започна да отпускатялото си напред и да се подпира на ръце, опитвайки се да достигне по-далечнииграчки. Това се случи, когато беше на около 10 месеца. Проходи на година иедин месец.

 При бебе номер две нещата се случват по друг начин. Той едоста по-буен и немирен, не го свърта на едно място. За разлика от брат си,изобщо не обича да лежи по гръб и от много рано се научи да се обръща по корем.Съответно, на много по-ранна възраст започна да прави опити за придвижване. На6 месеца отказа  да се къпе в коритото подруг начин, освен легнал по корем, на 7 започна да застава на колене (на„четири крака“) в коритото, а на 8 се къпе седнал стабилно. Пълзи съвсемуверено от 7-месечен, а сега (на 8 месеца) постоянно стои изправен до дивана исе придвижва по лека лека.

Истината е, че не сме полагали никакви специални усилия, зада провокираме това ранно (на фона на брат му) развитие. Не е редно да се правистатистика само от две деца – те може просто да са различни и всичко да си е додете, но все пак ще отбележа, че малкият (за разлика от брат си) не е слаганнито в проходилка, нито в бънджи. Според мен е възможно и да има някаквавръзка, доколкото малкият е бил принуден да намери начин сам да достига доместата и играчките, които са му интересни, докато големият повече се езаигравал с играчките, които проходилката и бънджито предлагат наготово точнопред очите (и ръцете) му.

 Вие имате ли подобни наблюдения?              

0 коментара 46 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари