Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Спортните активности
на едно прохождащо дете

Знаем как, когато проходи едно дете, сякаш винаги е чакало точно този миг. Започва едно епично обикаляне, разучавате заедно нови места, държейки се за ръчички. Много вълнуващ период, който настъпва около първата годинка. Следващият етап идва приблизително около навършването на 18 месеца. Тогава хлапето вече има крачета, които знае как да контролира. В много от случаите вашата физическа опора вече не му е необходима, а пък и е уверено в себе си, безстрашно и със собствено мнение. То тича вместо да ходи, имитира вашите думи и движения, но влагайки много повече сили и ентусиазъм. Това е периодът, в който започваме с увещаването в коя посока да тръгнем, с опитите да го накараме да седне в детското столче, вместо да използва колата за катерушка, с влошаването на настроението, след като сте си тръгнали от площадката след „само“ около милион пускания по пързалката и т.н. След този милион идва и голямото миене на ръчички и пране на „спортния“ екип, разбира се.

Прохождащото ни дете очевидно има повече енергия, отколкото имаме ние, повече необходимост от движение, отколкото сме си представяли. Ето тези нови занимания на детето ми за мен са близки до спортуването. Активността ѝ трудно може да се сравни с нещо друго. Чрез тези физически игри тя опознава себе си и света: опасностите, изкушенията, своите възможности. И тъй като в нашето семейство спортът е едно от любимите ни занимания, сме оборудвали жилището ни с много приспособления. Моят скромен опит показва, че най-разумният подход е да дам поле за изява на своето дете. Оставям я да се нащурее на воля и в резултат получавам доволно, приятно изморено и заситено с много нови емоции подрастващо. „Екстремните“ му изпълнения обаче трябва да са предварително обмислени от вас и всяка ситуация да е контролирана. Това ще рече да сте помислили едновременно и за безопасността, и за забавлението му. Ще дам примери от нашето ежедневие, без да твърдя, че заниманията на детето ни са подходящи и за всички. Те са съобразени с нейните възможности и поведение, както и влизат в границите на допустимост, поставени от нейните родители. От най-ранна възраст оставихме на разположение на дъщеря ни цялото пространство вкъщи. На нейно разположение са „спортни съоръжения“, посредством които да изследва собствените си възможности. Пример за това е бебешката тротинетка, която стои вкъщи още преди детето да може да ходи. В началото обичаше да се вози на нея седейки, после изправена, а сега вече изявява желание да я управлява. Благодарение на това превозно средство, придвижването в правилната посока е една идея по-лесно. Когато имаше сняг в изобилие, за същата цел използвахме шейната. Преди няколко месеца обръщаше внимание и на триколката, но напоследък интересът към нея е почти нулев. Сред планираните ни придобивки е и ръчно измайсторено от баща ѝ колело за баланс, както и стена за катерене.

Когато сме навън, дъщеря ни се придвижва предимно самаСъобразяваме се с нейното темпо и с желанието ѝ да разучава някои непознати детайли по пътя, но пък това е чудесен начин да я приучим да обича движението. Вместо да се вози в количка, тя ходи или се придвижва с някое от изброените по-горе превозни средства. Може да измине стотици метри, без да изпита умора. Тя се забавлява и се чувства равностойна на възрастните, когато се разхожда наравно с останалите.

Едно от любимите спортни занимания на детето у дома е люлеенето в хамак. Ако трябва да бъда конкретна, това е мятане и подскачане, докато хамакът се люлее. За да я обезопася, поставям батут под люлката, макар и досега никога да не е изпадала от платненото съоръжение. Така мога да я оставя да се забавлява до насита. Споменах батута между другото, а той всъщност е другото ѝ основно спортно забавление през времето прекарано вкъщи. Вече скача много стабилно и уверено. Любимата ѝ игра се нарича „Ти“ (името идва от „Раз, два, три...“) На „три“ мама я вдига нависоко, сякаш отскача сама. След като придоби самоувереност на батута, малката ни спортистка започна да скача от всяко по-високо място, което очите ѝ видят - стълби, бордюри и т.н. Върхът ѝ е скачането на дивана от перваза на прозореца. Малката се катери по всякакви повърхности и всякакви височини, така както само 18-месечно умее - пъргаво, неразумно и на магия. На кухненския плот, на бар-столовете, на масата… за нея няма недостъпни места. Необходими са ѝ само няколко опита и малко свобода, за да разгърне пълния си потенциал.

Бих могла да я спра, но предпочитам тя да се научи да се пази: да не се пуска преди краката ѝ да достигнат твърда повърхност; да задържа теглото си от десет килограма със собствените си ръце; докато се изкатерва по пързалката; да не скача в движение от люлката. Винаги съм до нея, за да избегна някоя тежка злополука, но не я взимам на ръце докато сама не потърси помощта ми. Когато падне, се изправя сама и не плаче, освен ако наистина не я е заболяло нещо. Все пак спортът тренира не само физиката, но и психическата и емоционална твърдост, нали…А какви са вашите спортни активности вкъщи?

0 коментара 25 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари