Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Майчинството
– диагноза или етап от живота
25 септември 2016. Без категория

Преди време прочетох една статия на една дама, която говореше за това, че по време на майчинство жените имаме склонност от млади жени и майки да се превръщаме в лелички. Описваше майчинството като период, през който излизаш навън в пеньоар, раздърпан анцуг, прическа „кацнало ако“ на върха на главата, изядени нокти и трескав поглед. Не знам за вас, но аз лично много се обидих, но в същото време се и погледнах в огледалото – последните месеци бях обличала анцузи и клинове, а дрехите, в които изглеждам хубава и секси си стояха на закачалките. Явно майчинството и при мен се превръщаше от етап от живота в диагноза. Започнах да полагам повече усилия в това как изглеждам, достатъчно беше да се замисля, за да си сложа тесни дънки и блуза или удобна рокля с ниски обувки. Косата ми започнах да прибирам по няколко начина – конска опашка, лесен, но ефектен кок, слагам диадема или няколко хубави фиби. Рестартирах ежедневното ползване на парфюм и слагането на лак, в повечето случаи безцветен. Във времето, в което децата спяха спрях да влизам във фейсбук групите и женските форуми, за да чета затова дали, ако ям патладжани мога да кърмя и там подобни. За сметка на това възобнових четенето на приятни книжки. Това ме отпуска, разнообразява, дава ми самочувствие. Нужно ли е непременно да съм изнервена, крещяща, зле изглеждаща и говореща нечленоразделно само, защото съм по майчинство? Възможно е някои жени да имат и такава потребност, знам ли? Все пак хората сме различни. Лично аз се чувствам по-добре мислейки за себе си като майка, но и като съпруга на мъжа домен. Искам той да ме вижда нормална, не искам да се плаши от мен. Искам голямата ми дъщеря да ми казва, че съм най-красивата майка на света, а не да ми прави забележка, че отивам да я взема от детската градина, облечена в раздърпан анцуг (да, това е реална случка). Не искам познатите ми, когато ме срещнат на улицата да възкликват със съчувствие: „Ауууу, милата! Сигурно ти е много трудно с две малки деца вкъщи? Остава ли ти време за душ?“. Затова след децата най-важната съм аз. Защото майчинството е страхотен етап от живота на жената, а не е диагноза. Ако можех да върна времето назад, още когато се роди голямата ми дъщеря, със сигурност бих променила отношението към самата мен от самата мен. Но с второто дете съм на поправителен и се старая да го изкарам с добра оценка. :)

Има ли и други като мен?

0 коментара 44 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари