Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
От „не“-то до Гърнето
30 януари 2019. Без категория

Вашето мъниче вече се движи като виртуоз, говори относително разбираемо и от скоро прави прости изречения. Все по-успешно си комуникирате и макар да не изпълнява заръките на родителите си, вие сте сигурни, че разбира всяка ваша дума. Всичко това означава, че вече е навършил важните 18 месеца и вие вече проучвате въпроса със смяната на режима и преминаването от еднократните пелени към памучните гащи.

В повечето случаи това означава, че ще извървите път, минаващ през постоянните локвички у дома, мокри чаршафи, тонове пране, притичване от гърнето до тоалетна чиния, подканянето на всеки пет минути, а ако не се събуждате от бълнуването „Мамо, имаш ли пиш?“, значи сте от късметлиите.

Или поне с такова впечатление остана моя милост след хилядите статии, които изчетох по въпроса. А ако трябва да ви споделя моя опит, то ще кажа, че този така важен момент от развитието настъпва, когато самото дете е готово за това. Тогава нещата стават без насилие и за броени дни. 

Дъщеря ни обу памучни гащета месец след като навърши две години – точната възраст за този преход при повечето деца. Пет дни ни бяха необходими да преустановим използването на еднократни пелени през деня. Този преход направихме през топлите месеци, и по-точно в периода на четиринадесетдневната ни отпуска, за да спестим доста стрес и усилия покрай мокрите дрехи и напишканите легла и мебели. За всеки, на когото му предстои тази крачка, бих отбелязала няколко важни момента, на които да обърнете внимание, така че да не обърнете колата по пътя:

1. Обърнете внимание на сигналите, които дава детето

По статистика, повече от децата започват да използват гърнето по предназначение между 2 и 3 годишна възраст. Някои амбициозни родители започват да създават тези навици по-рано, преди самото дете да е узряло за промяната. Други го правят след третата година, когато свалянето на пелената се случва по инициатива на детето. Всичко зависи от него и кога то е готово за промяната.

Аз също направих опит да ползваме гърнето, когато наближи 20-ия месец  на детето. Въпреки че като по-малка тя го използваше по предназначение за голямата нужда и имаше спорадични успехи при изпишкването, когато предприех съзнателни крачки към махането на пелената, Р. тотално бойкотира намерението ми и отказваше всячески да седне на гърнето. Това беше ясен знак, че трябва да ѝ дам още време.

Щом забележите, че сменяте осезаемо по-суха пелена, вече имайте едно на ум: вашето дете умее да стиска. Обърнете внимание дали се увеличават интервалите на пишкане. Ако искате дори свалете пелената с изследователска цел.

2. Заредете се с търпение и подхождайте с уважение

Не се карайте и не унижавайте детето, в случай че се изпусне или че нещата не се развиват с темпото, с което сте очаквали. Вместо това му дайте време и поощрявайте всеки успех.  За малките това е новост и тепърва се учат да контролират пикочния си мехур.

Практиката да се слагат на сила на гърнето постига резултат с отрицателен знак. Колкото и голямо да е желанието ни децата бързо да усвоят нови неща, не бива да забравяме - стресът и негативните емоции могат да оставят психологична травма за цял живот. Специалистите дори свързват проблема с нощното напикаване при децата с травматичното приучаване към гърне.

Вместо това, следете за знаци от страна на детето. Доверете му се и изчакайте да ви каже, че има нужда. Облечете памучните гащи и когато се подмокри, кажете му следващия път да дойде при вас и да ви каже, че „има пиш“. Повторението на ключовите думи върши работа. Не е излишно да задавате „подсещащите“ въпроси – „Има ли пиш?“, „Искаш ли да седнеш на гърнето?“.

3. Бъдете креативни

Ако вашето дете отказва да седне на гърнето, измислете някакъв вид игра, която ще допадне на подрастващото. Много майки прилагат тактиката за поощрения на всяко попадение със стикери например. За всяко правилно използване се лепят цветни картинки, чрез които детето да придобие визуален стимул за постигнатия резултат.

Бихте могли също така да хвалите детето при всеки успех. Разказвайте на околните на висок глас (така че малкото да ви чува ясно) как е свършило работата си като голям човек. Ако трябва, „обадете се“ по телефона на някоя баба.

Обяснете, че гърнето е неговият трон или нещо подобно, което да го накара да се чувства специално. Опитайте с личен пример, при нас подейства точно тази тактика. От съвсем малка я допускам до тоалетната заедно с мен, а когато започнахме опитите с приучаването ѝ обясних, че мама и тати си имат голямо гърне, а тя има свое малко такова. Сега понякога иска да ходи на „гоямото гъ‘не“. Когато за първи път ѝ обух памучни гащи, ѝ казах, че вече е голяма и ще носи такива като на мама и на тати. Тя беше ужасно горда и седмици наред повтаряше, че иска гащи като на мама и на тати. Дори не искаше да обува пелените, които до този момент бяха ежедневие за нея.

Отпорът не е нещо невиждано. Отказът и постоянното „не“ на вашите покани и въпроси не бива да ви отчайват. Просто потърсете друг подход, който може да проработи при вас. Ако и така не стане, дайте си почивка. Явно не е дошло времето. Това е голяма крачка в развитието на всяко дете и изпитание за всяка майка, но рано или късно ще се случи… и то съвсем естествено и без травми.

0 коментара 19 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари