Скъпи мами, добре дошли в нашето специално Бочко-място за споделяне. Тук 3 наши, а надяваме се скоро и ваши, приятелки – мамите Криси, Efimisque и Мария споделят личен опит и ни разказват какво ги радва и какво ги тревожи покрай грижата за техните малки слънчица. Каним ви да се присъедините, като участвате, коментирате и споделяте. Колкото повече мами, толкова по-добре!
Youtube Image
Играта с бебето
като начин на общуване
02 декември 2015. Без категория

Психолозите ипедиатрите твърдят, че бебетата и децата опознават света чрез играта. Съссигурност те нямат нужда от стая пълна с играчки, а от няколко часа на ден играс родителите и по-големите си брата и сестри. 

Когато се родипървата ми дъщеря всичко беше много ново за мен. С лек страх я докосвах имилвах, изпитвах ужас да я къпя сама, гимнастиката и масажите, които й правехбяха по учебник и бях съсредоточена дали изпълнявам добре всяко едно движение.В резултат на моята стриктност тя рядко се смееше с глас по време на нашитезанимания. За разлика от мен съпругът ми имаше друг подход. Докато я къпеше тойя гъделичкаше, целуваше крачетата й, взимаше гумените играчки, пълнеше ги свода и след това я пръскаше, правеше сапунени мехури, а тя се заливаше от смях.И не само това. Ако той се прибереше от работа в момент, в който я кърмех, тязабравяше, че е гладна, започваше да пищи от удоволствие и с нетърпениеочакваше игрите с него. Казвах си, че не е честно, аз по цял ден съм с нея,правя всичко, за да расте здрава и щастлива, а накрая тя трепери за баща си. Мъжътми каза: „Прекалено сериозно приемаш майчинството. Отпусни се и се забавлявай смалката.“ 

 С втората мидъщеря съм различна. Сега съм като на поправителен. Всеки един момент отежедневните грижи около нея се опитвам да превръщам в игра. Когато й сменямпамперса я пощипвам по крачетата и коремчето, целувам й пръстчетата накрачетата, гъделичкам я по стъпалцата. Гушкам малкото ми момиче, гъделичкам япостоянно, уча я да пляска с ръчички, да потропва с крачета, да ме гали сръчички по лицето. От време на време й подавам най-различни предмети, които даопознава – от кутийка от крем за подсичане, до обикновена брошура, показвам йкак да къса страниците на вестника, колко е меко шалчето, колко е блестящ лакътми за нокти, как дрънчи връзката ми с ключове. От скоро позволявам на каката даиграе с нея на „бебе“. Слагам малката в столчето за хранене, давам на какатапразна паничка и 2 бебешки лъжички и каката „храни“ малката си сестричка. Взамяна на това, когато бебка я види започва да си отваря устата, да мяска имучи „ам-ам-ам“. Така превърнах всяко едно занимание в игра с бамболина. И тями се отплаща по най-прекрасния начин – с много усмивки и весел смях, спротягане на ръчички и ритане с крачето от нетърпение в момента, в който мевиди. Какво повече бих могла да искам?

0 коментара 49 харесвания
Коментирай
Коментари ( 0 )
Все още няма добавени коментари
Последно в блога
Архив
Категории
Автори